Установяването на трудовия характер на злополуката е от компетентността на Националния осигурителен институт (НОИ). Неговото разследване завършва с разпореждане, с което злополуката се определя като трудова или се отхвърля трудовият й характер.

 

Обезщетение

При завършване на производството на НОИ с положителен резултат, пострадалият или неговите наследници имат право на обезщетение за всички видове вреди, които се явяват следствие на злополуката. Практиката показва, че в голяма част от случаите, особено при телесните увреждания, по-значителен е размерът на обезщетението за неимуществени вреди.

В случай че обезщетението не бъде заплатено доброволно от страна на работодателя или страните не постигнат съгласие относно неговия размер, пострадалия или неговите наследници могат да се защитят по съдебен ред. При тези случаи размерът на обезщетението се определя от съда по справедливост, при съблюдаване на насоките на съдебната практика.

Според българското законодателство, трудова злополука е:

Всяко внезапно увреждане на здравето, станало през време и във връзка или по повод на извършваната работа, както и при всяка работа, извършена в интерес на предприятието, когато е причинило временна неработоспособност, трайно намалена работоспособност или смърт.

Трудова е и злополуката, станала по време на обичайния път при отиване или при връщане от работното място до: основното място на живеене или до друго допълнително място на живеене с постоянен характер; мястото, където осигуреният обикновено се храни през работния ден; мястото за получаване на възнаграждение.

С други думи, за да е налице трудова злополука, е необходимо наличието на следните предпоставки:

 

1. Да има увреждане на здравето, което да е внезапно.

Увреждането може да бъде травматично (причинено от външно физическо въздействие върху тялото и организма) или нетравматично (вътрешно болестно въздействие върху човешкия организъм ).

Травматичните увреждания по-често и по-лесно се квалифицират като трудова злополука, тъй като при тях връзката между външния фактор на въздействие и увреждането на организма е ясно видима.

Нетравматичното увреждане на здравето, което е следствие на извършваната работа, обикновено се определя като “професионална болест”. По дефиниция болестта е дълбоко и трайно отклонение от нормалната жизнена дейност на организма, съпроводено със структурни и функционални изменения в него, поради което нетравматичното увреждане е по-трудно да се приеме, че отговаря на изискването за внезапност.

Въпреки това, такъв вид злополука също е предвиден в закона. Засега в практиката се приема, че само някои свръхостри заболявания, които протичат за минути, могат да бъдат определени като трудова злополука – инфаркт на миокарда, инсулт, отравяния, някои алергични реакции и др.

Когато внезапното увреждане на здравето е нетравматично, наличието на функционална връзка между него и извършваната работа се установява единствено от ТЕЛК и/или НЕЛК. Ключов момент в тези ситуации е да се докаже причинно-следствената връзка между увреждането и факторите/условията на работната среда - например наличието на опасни атмосферни условия, химични съединения, умствено и физическо пренатоварване и т.н.

 

2. Да е налице връзка между увреждането и възложената работа, както и да се отчете отговорността на работодателя.

За да е налице трудова злополука е необходимо увреждането да е настъпило през време и във връзка или по повод на извършваната работа, или при всяка работа извършвана в интерес на предприятието.

Тук се има предвид не причинна, а функционална връзка с осъществяваната работа. Без значение е дали става въпрос за уговорената работа или друга възложена работа, на работното място или по време на командировка, или на път за работа.

Задължението на работодателя да обезщети служителя си, не представлява санкция за негово правонарушение, а е прехвърляне на професионалния риск от увреждането на работника, респективно от невъзможността да предоставя работната си сила.

При трудова злополука работодателската отговорност е обективна и безвиновна. За покриване на тази отговорност и на риска работник или служител да претърпи трудова злополука, работодателите сключват специална застраховка.

 

3. Резултат от увреждането и причинна връзка.

Резултатът от увреждането представлява временна или трайна неработоспособност или смърт;

За да се определи една злополука като трудова е необходимо и наличието на причинна връзка между увреждането и настъпилия резултат /неработоспособност или смърт/.