Когато бракът между двама съпрузи е дълбоко и непоправимо разстроен, но въпреки това някой от тях не е съгласен брачната връзка да се прекъсне по взаимно съгласие, то тогава единственият възможен вариант остава развода по исков ред.
Между развода по взаимно съгласие и този по исков ред има съществени различия.
При развода по исков ред единият от съпрузите заема позицията на ищец, а другият на ответник.
За да се инициира производство за постановяване на развод по исков ред, единият от съпрузите (явяващ се ищец), следва да подаде писмена искова молба до съответния районен съд. Молбата трябва да отговоря на определени изисквания на закона. Характерно е, че с нея се излагат подробни факти от личния живот на партньорите, както и е задължително да бъдат посочени всички основания за дълбокото и непоправимо разстройство на брака. Непредявените основания, настъпили и станали известни на молителя до приключване на устните състезания, не могат да послужат като основание за евентуалното предявяване на нов иск за развод.
В това производство задължително се разглеждат служебно от съда и някои допълнителни искове - за упражняване на родителските права, личните отношения между децата и родителите, издръжката на децата, ползването на семейното жилище след развода, издръжката между съпрузите и фамилното име.
Явяването на ищеца в първото по делото заседание е задължително, като в случай че последния не изпълни това си задължение без уважителна причина, съдът служебно прекратява производството. От своя страна съдебния състав е длъжен да прикани страните към медиация или доброволно уреждане на спора. В случай че съпрузите преодолеят различията си, то е допустимо производството да се преобразува в развод по взаимно съгласие или дори да бъде прекратено.
Характерна черта на това производство е, че същото може да бъде спряно по искане на съпругата, ако тя е бременна, до навършване на 12 месечна възраст на детето.
В производството за развод подлежат на доказване всички факти, довели до дълбоко и непоправимо разстройство на брака и които са изложени в исковата молба. В случай че прецени доводите на съпруга-ищец за незначителни или неоснователни, съдът ще отхвърли иска. Нов такъв иск може да се предяви само на основание нововъзникнали факти.
Ако допусне развода, съдът с решението си се произнася и относно вината за разстройството на брака. Това е съществен момент, тъй като съдебните разноски се възлагат върху виновния съпруг. Когато няма вина или когато и двамата съпрузи са виновни, разноските остават в тежест на всеки от тях, така както са ги направили.
