Защитеният доход, на който не може да се налагат запори и да се насочва принудително изпълнение за неплатени публични задължения, да се увеличи от 250 лв. на 510 лв., а от догодина – на 560 лв. С предложения за мащабни изменения в Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), огласени за обществено обсъждане, от Министерството на финансите предлагат този доход за напред да се изравни с минималната работна заплата.
Подобна промяна беше направена преди повече от година в Гражданския процесуален кодекс, където несеквестируемият доход беше обвързан с минималната работна заплата.
За публичните изпълнители обаче все още действа чл. 213 ДОПК и те продължават да оставят на длъжниците само 250 лв. месечно. Сега се предлага разпоредбата да гласи: „Принудителното изпълнение се насочва върху цялото имущество на длъжника, с изключение на трудовото възнаграждение, обезщетението по трудово правоотношение, всяко друго възнаграждение за труд, пенсията или стипендията – в общ размер до минималната работна заплата месечно“. Така на длъжниците на държавата ще остават в пъти повече средства, а сумата ще се увеличава с всяко нарастване на минималната заплата.
На 19.10.2018 бяха обнародвани в "Държавен вестник" пpoмeни в Зaĸoнa зa paтифициpaнe нa Koнвeнциятa зa пpeмaxвaнe нa изиcĸвaнeтo зa лeгaлизaция нa чyждecтpaнни пyблични aĸтoвe. Koнвeнциятa пpeдвиждa пpeмaxвaнe нa тpoмaвaтa пpoцeдypa пo пpизнaвaнe нa cъдeбни aĸтoвe, пpизoвĸи, нoтapиaлни aĸтoвe и зaвepĸи, aдминиcтpaтивни дoĸyмeнти. Tя e paтифициpaнa oт пoвeчeтo eвpoпeйcĸи дъpжaви, вĸлючитeлнo Pycĸaтa фeдepaция, ĸaĸтo и oт CAЩ, ЮAP, някои административни райони на Kитaй, Koлyмбия, Hoвa Зeлaндия и дpyги държави. Съгласно Конвенцията мoжe дa ce изиcĸa eдинcтвeнo yдocтoвepявaнe нa иcтинннocттa нa пoдпиca, нa ĸaчecтвoтo, в ĸoeтo e дeйcтвaлo лицeтo и иcтиннocттa нa пeчaтa. Bcяĸa дъpжaвa сама oпpeдeля opгaнитe, ĸoмпeтeнти дa гo нaпpaвят. C oбнapoдвaните изменения, зa Бългapия ce oпpeдeля, чe oпpaвoмoщeни дa издaвaт „пeчaтa зa иcтиннocт“ ca:
1. Mиниcтepcтвoтo нa пpaвocъдиeтo – зa aĸтoвe нa cъдилищaтa и нoтapиycитe;
2. Haциoнaлният цeнтъp зa инфopмaция и дoĸyмeнтaция – зa oбpaзoвaтeлни и yдocтoвepитeлни дoĸyмeнти, издaвaни oт виcшитe yчилищa, oт инcтитyциитe в cиcтeмaтa нa пpeдyчилищнoтo, yчилищнoтo и пpoфecиoнaлнoтo oбpaзoвaниe и oбyчeниe и oт Mиниcтepcтвoтo нa oбpaзoвaниeтo и нayĸaтa и нeгoвитe звeнa;
3. Облacтнитe aдминиcтpaции – зa дoĸyмeнти, издaвaни oт ĸмeтoвeтe и oбщинcĸитe aдминиcтpaции;
4. Mиниcтepcтвoтo нa външнитe paбoти – зa вcичĸи ocтaнaли aĸтoвe.
Зaĸoнът влизa в cилa oт деня на обнародването му, c изĸлючeниe пpaвoмoщията нa oблacтнитe aдминиcтpaции, които ще вaжат oт 01.01.2019г.
Президентът Румен Радев поиска Конституционният съд (КС) да обяви за противоречащи на основния закон 14 от новите разпоредби в Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Искането е внесено в деня на обнародване на промените в Държавен вестник.
Конституционният съд е образувал по искането на президента дело №12/2018 г., като за докладчик по него е определена Стефка Стоева.
Текстовете, за които президентът сезира КС, са същите, на които Румен Радев наложи вето на 31 юли. Миналата седмица обаче ветото беше преодоляно, като в подкрепа на президента гласуваха единствено депутатите от БСП. Очакванията са, че социалистите също ще сезират Конституционния съд за промените в АПК.
Президентът не е изпратил в КС два от текстовете, на които наложи вето – за предвидената в Закона за съдебната власт възможност административен съдия да бъде командирован до 1 година, за да наблюдава практиката на Европейския съд по правата на човека в Страсбург и на Съда на Европейския съюз в Люксембург. Не е атакувал и върнатите от него през лятото за повторно обсъждане промени в Закона за подземните богатства. Във ветото си той беше дал тази промяна като пример за въвеждането на единоинстанционни производства, а с тях само се променя подсъдността и се предвижда вече да ги разглежда местният административен съд, а не Върховният административен съд.
Сред текстовете, които според Румен Радев противоречат на Конституцията, са тези, с които се дава възможност за разглеждане на касационните дела в закрито заседание от тричленни състави на ВАС. Това ще става само ако никоя от страните, прокурори или съдът не са поискали провеждането на открито заседание. В открито заседание задължително ще заседават петчленните състави, както и тричленните, ако са единствена съдебна инстанция.
Президентът е атакувал и новите такси за касационно обжалване, като счита, че те „не съответстват на социално-икономическите условия, на равнището на доходите и на инфлационните процеси в страната“ и „ще затруднят обжалването на административните актове от гражданите и юридическите лица, а оттам и конституционно прогласеното право на защита“.
До 1 февруари 2019 г. всички търговски дружества трябва да обявят в Търговския регистър кои са действителните им собственици.
Новите изисквания за деклариране не започнаха да се прилагат веднага след влизането в сила на Закона за мерките срещу изпиране на пари (ЗМИП), тъй като преди това да стане, трябва да се изпълнят три условия:
1. Да бъде приет правилник за приложението на ЗМИП.
2. Агенцията по вписванията да е готова технически да осигури възможност за вписването на тези данни.
3. Да се изработят образците на заявленията за вписване в Търговския регистър.
Министерството на правосъдието вече огласи промени в Наредба № 1 от 2007 г. за водене, съхраняване и достъп до търговския регистър и до регистъра на юридическите лица с нестопанска цел. В проекта се предлага и образец на заявлението за вписване на действителните собственици.
Инспекцията по труда спечели първо дело за обявяване на неплатежоспособност и откриване на производство по несъстоятелност при условията на забавени възнаграждения за повече от два месеца на поне 1/3 от работещите в конкретното дружеството, след промяната на правомощията си от 31 март тази година.
Тогава правителството одобри промени в Устройствения правилник на Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда", които произтичат от възложения специализиран контрол по спазването на Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност и новите правомощия на институцията да подава молби за откриване на производство по несъстоятелност на търговец, който е забавил с повече от два месеца заплатите на най-малко една 1/3 от работниците си.
Промените дават възможност на служителите, които имат да вземат заплати, да поискат средства от Фонда за гарантиране на вземанията, като допреди това те нямаха това право, ако не е започнала процедурата по несъстоятелност на съответното дружество, с което се намират в трудово-правни взаимоотношения.
Решението е на Окръжен съд Кърджали, с което е обявена неплатежоспособност на "Мармарис" ООД, считано от януари 2015 г., и е открито производство по несъстоятелност на дружеството. В резултат на него осем бивши служители на дружеството могат да поискат обезщетения от Фонда за гарантирани вземания на работниците и служителите към НОИ. Те обаче могат да претендират само за част от възнагражденията си, тъй като задълженията са за 2015 година и за някои от тях е изтекла 3 годишната погасителна давност считано от датата на възникването им.