Договорът за прехвърляне на собственост върху имот срещу задължението за издръжка и гледане се сключва с оглед личността на длъжника и изпълнение по договора дължи именно той. Според съдиите от Върховния касационен съд (ВКС) обаче от това правило не може да се извежда заключение, че така сключеният договор не може да бъде изпълняван и от трето лице или че третото лице може да освободи длъжника като изпълни вместо него, но само ако това е станало по поръчение на длъжника.
Aко в договора не е уредена изрично възможност грижи да бъдат полагани от трето лице, прехвърлителят не може да бъде задължен да приеме изпълнение от трето лице. Това обаче не важи, когато са необходими специални познания или умения – например ако е необходимо наблюдение от лекар, медицинска сестра или от друго лице от същия пол за обслужване на лежащо болен. Кредиторът е длъжен също да приеме грижите на наследниците на приобретателя, както и инцидентни услуги от трето лице, когато длъжникът е лично или служебно възпрепятстван от непредвидени обстоятелства.
Може ли обаче да се приеме че договорът е изпълнен, ако без изрична клауза в него, че грижите се полагат лично от длъжника, това на практика прави трето лице и кредиторът приеме това изпълнение?
Върховните съдии считат, че когато кредиторът приеме предоставеното изпълнение от трето лице, длъжникът се освобождава от задължението си. Няма значение дали третото лице изрично е било натоварено от длъжника да изпълни задълженията му по договора, или то изпълнява единствено по своя воля. Ако изпълнението е прието от кредитора (макар да не е бил длъжен), то се приема, че той е удовлетворен от изпълнението.
Следва да се има предвид, че ако кредиторът е доволен от получените издръжка и грижи, длъжникът не може да му даде повече, отколкото той е съгласен да приеме, поради което наследниците на кредитора не могат в последствие да претендират, че е налице „непълно“ изпълнение.
Какво обаче се разбира под “издръжка” и “гледане”?
В закона не се определя конкретно какви са насрещните права и задължения на страните по договора за издръжка и гледане. Техните параметри се определят от постигнатото съгласие между страните.
Съдиите от ВКС считат, че: „При тълкуването на волята на страните съгласно изискванията на чл.20 от ЗЗД се изхожда от правилото, че ако не са уговорени ограничения в обема на дължимата издръжка и грижи, дължи се цялата необходима издръжка и всички необходими грижи”.
Съгласно задължителната съдебна практика на ВКС издръжката включва изцяло осигуряване на храна, плащане на режийни разноски, дрехи и други според нуждата на прехвърлителя (като е без значение има ли той възможности да се издържа сам от имуществото и доходите си), а гледането представлява полагане на грижи за здравето, хигиената и домакинството на прехвърлителя според неговата нужда и възможностите му да се справя сам.
ВКС приема, че поемането на други задължения, като например да се живее в общо домакинство, не може да се предполага. Ако такова задължение не е уговорено изрично в договора и не може бъде изведено от обстоятелствата, при които е сключен договорът, местоизпълнението е по местожителството на кредитора, но заживяването в общо домакинство може да стане едва след предложение на една от страните и приемане от другата. Никоя от страните обаче не е длъжна да отправи такова предложение, а насрещната страна не е длъжна да го приеме.
