Отказът от наследство е едностранно волеизявление, което се осъществява с изрично писмено заявление (молба) пред районния съдия, в района на който е открито наследството. Вписва се в особена книга за приемане и отказ от наследство. С отказа от наследство наследникът се абстрахира от всички включени в него права и задължения. Затова и съгласно Закона за наследството отказ от наследство направен под условие, за срок или за част от наследството е недопустим.
Друга възможна хипотеза, при която наследник може да се откаже от наследството, е когато е призован към наследяване. По искане на всеки заинтересуван районният съдия, призовава лицето, което има право да наследява, като едновременно с това му определя срок, за да заяви приема ли наследството или се отказва от него. Когато има заведено дело срещу наследника, този срок се определя от съда, който разглежда делото. Ако в дадения му срок наследникът не отговори, той губи правото да приеме наследството. Изявлението на наследника се вписва в специална книга. Молбата за вписване на отказ от наследство е писмено изявление, отправено до районния съдия, в района на който е открито наследството, с което се заявява отказа на целия дял от наследството, който е определен по закон за молителя (а не на отделни обекти от наследствената част).
С оглед правната сигурност е добре отказа от наследство да бъде заверен нотариално (с нотариална заверка на подписа на наследника), въпреки че такова действие не е законово регламентирано. Нотариалното производство може да се извърши от всеки нотариус без оглед на връзката между района на неговото действие и нотариалното удостоверяване. С други думи избора на нотариус не зависи от мястото, където е открито наследството или от адреса на наследника, чийто подпис ще се удостоверява.