По повод  казус на мъж, осъден на три месеца затвор, който е освободен с 34 дни закъснение, състав на Гражданската колегия на Върховния касационен съд (ВКС) разясни, от какво се ръководи съдът, когато определя по справедливост обезщетението за надлежана присъда.

Съставът на Гражданската колегия на ВКС е допуснал делото до касационно обжалване, защото е установил, че е налице противоречива съдебна практика.

От какво се ръководи съдът при определя размера на обезщетението?

„Оценяването на морална вреда, освен в случаите когато размерът на обезщетението е определен от закона, по природа е трудна дейност, често налагаща на този, комуто се пада, да извърши проучвания на съдебната практика, за да се постарае да оцени, сравнявайки своя случай с подобни дела, вредите и лихвите, които могат да се присъдят за това“. Този коментар от решение на Европейския съд по правата на човека е цитирал Върховният касационен съд, като дава разяснения от какво се ръководи съдът, когато определя обезщетенията за надлежана присъда.

„Обезщетението за неимуществени вреди в хипотезата на чл. 2 ЗОДОВ е за увреждане на неимуществени права, блага или правнозащитими интереси. Вредите се изразяват в нравствените, емоционални, психически, психологически терзания на личността; накърнената чест, достойнство“, пише ВКС.

Когато прилага обществения критерий за справедливост по смисъла на чл. 52 Закона за задълженията и договорите, за да определи паричния еквивалент на неимущественото увреждане, съдът извлича справедливия размер на компенсацията от обективно съществуващите и установени по делото обстоятелства.

Върховните съдии уточняват: „Тези обстоятелства във всички хипотези на чл. 2 ЗОДОВ са вида на нематериалните увреждания, тяхната продължителност и интензитет, личността на увредения, начина му на живот и обичайната среда, интереси и ценностна система, трудовата биография, отражението върху личния, обществения и професионалния живот; стигнало ли се е до разстройство на здравето, а ако увреждането на здравето е трайно, каква е медицинската прогноза за развитието на заболяването“.

Паричният еквивалент на увреждането се определя към датата на деликта, изхождайки от общественоикономическите условия в страната към онзи момент. „А присъдената от този момент лихва има компенсаторен характер, като размерът на присъденото обезщетение също така, не може да служи като източник за неоснователно обогатяване“, посочва още ВКС.

Върховните съдии се обединяват и около мнението, че: „Справедливостта още изисква сходно разрешаване на аналогични случаи, като израз на общоприетата оценка и възприетото в обществото разбиране за обезвреда на неимуществени вреди от един и същи вид, поради което следва да се съобразява съдебната практика в сходни хипотези“.

Тези критерии се прилагат за всички хипотези на чл. 2 от ЗОДОВ – от незаконно подслушване, обвинение или арест до надлежана присъда.

В случаите, когато става дума за обезщетение за изпълнение на наложено наказание над определения срок или размер (чл. 2, ал. 1, т. 6 ЗОДОВ), ВКС сочи, че от значение са още условията в мястото, където е изпълнявано наложеното наказание „лишаване от свобода“, режимът, отношението на затворническата администрация, има ли данни за психически или физически тормоз и дискриминация, осъществявани от служители или от други затворници, предприемане на адекватни мерки при данни за подобни деяния и т.н.

В решението на ВКС са цитирани и редица актове на други съдилища, с които се присъждат обезщетения за надлежани присъди. Например през 2014 г. за 5 дни повече в затвора Софийският градски съд е определил обезщетение от 300 лв. През 2012 г. ВКС за случай на надлежана през 2007 г. с 26 дни присъда е присъдил 2000 лв. А Апелативният съд във Велико Търново е постановил, че мъж, който през 2003 г. е останал 29 дни повече в затвора, трябва да получи 3000 лв.